Накъде?

Когато е насаме, човек започва да мисли за грешките си, за успехите си, за това какво е било, за това какво може да бъде. Напоследък аз често търся усамотението, защото в ежедневието ми не ми остава много време да съм сам и да си правя каквото си искам – било то да си слушам музика, или пък да гледам някой филм, или просто да се наслаждавам на тишината.

Но напоследък се улавям, че отново съм тръгнал в онзи странен тунел от хора и гласове и вървейки през него в търсене на усамотението, не мога да се измъкна на светло. Навсякъде виждам познати и непознати лица, чувам познати и непознати гласове, винаги има някой приятел около мен, но съм сам, самотен. Вървейки през „тунела“, започвам да се питам дали аз съм от типа хора, които са единаци. Сами се справят с всичко и разчитат прекалено малко на другите около тях, защото се страхуват, че ако поискат помощ от някой ще изглеждат слаби или пък ще останат разочаровани.

Не знам на къде да поема… По кой път? На самотника, който идва и си отива като вятъра, оставайки в сянката на делата си, или на фронтмена, показващ себе си и търсещ подкрепата на хората си в начинанията. Истината оново е в „златната среда“. Но защо винаги е толкова трудно да уцелиш точно нея…

~ от BatStoil на 31 октомври 2008.