Белое солнце пустины

Колкото и кофти да ни беше в училище, докато учихме руски език, колкото и гаден да ни беше учителя, все пак успя да се събуди в мен интересът към този език. Както беше казал един приятел – „Руснаците са по-велики и имат повече от американците, защото имат сърце. Голямо сърце.“ Един показател за това е музиката им. Говоря не за ТАТУ – тази достатъчно позната на българите двойка девойки, а за изпълнители като Висоцки и Хорът на червената армия например. А песента, която успя да вкара малко тъга в сърцето ми е от саундтрака на Бялото слънце на пустинята – Ваше благородие. Единственото, което ми остава е да съжалявам, че няма къде да се поупражнявам в руския си език.

Ваше благородие, госпожа разлука,

Мы с тобой родня давно, вот какая штука,

Письмецо в конверте погоди не рви.

Не везет мне в смерти,  повезет в любви.

Ваше благородие, госпожа чужбина.

Жарко обнимала ты, да только не любила.

В ласковые сети, постой, не лови.

Не везет мне в смерти, повезет в любви.

Ваше благородие, госпожа удача.

Для кого ты добрая, а кому иначе.

Девять граммов в сердце, постой, не зови.

Не везет мне в смерти, повезет в любви.

Ваше благородие, госпожа победа.

Значит моя песенка до конца не спета.

Перестаньте черти клясться на крови!

Не везет мне в смерти, повезет в любви.


~ от BatStoil на 17 ноември 2008.

Вашият коментар