За мен

Повечето хора обръщат внимание на себе си, отколкото на другите. Аз естествено съм на обратния принцип. Много по-лесно е да помагаш на другите, бягайки от собствените си проблеми. Успявал съм цял ден да се занимавам с проблеми(имай предвид курсови задачи, пиене на кафе с някой, изслушвайки го, любовни мъки и т.н.) на някой приятел и така съм забравял за себе си. Влагаш физически и умствен труд, понякога дори сърцето си влагаш в разнищването на някоя задача или въпрос и се уморяваш. Но умората не ти пречи, даже напротив, тя сякаш влива нови и нови сили, докато не дойде един момент в който направо грохваш и тогава си най-радостен, защото сънят идва бързо, много бързо и не ти дава възможност да мислиш над проблемите си. Е да вярно, уморяваш се, гризе те от вътре и понякога нищо не помага. И все пак продължаваш напред, защото приятелите ти са около теб и знаеш, че ако решиш, винаги има кой да ти помогне или поне изслуша. А какво има да кажеш и на кого са може би най-важните въпроси.

~ от BatStoil на 9 януари 2009.