Поредната безсънна нощ
В ушите ми кънти поредната песен. Вече е 3:30 посреднощ, а аз още не мога да заспя, въпреки че трябва да ставам в 6:30. Нещо упорито ме човърка и не ми дава мира. Нарочно увеличавам музиката – дано да помогне и да заглуши тези мисли. Не искам да се връщам към тях. Минавали са ми през главата стотици пъти. Мисли за грешките ми в живота, за несгодите ми… Явно пак трябва да се преборя с тях. Така ми се иска сега да имах някой до мен, с който да ги споделя!
Животът е една ирония. Музиката – нещото което ми помогна да създам толкова приятелства и познанства, което ме сближи с толкова много хора, точно сега, в този момент е единственият ми приятел, на който мога да се доверя безрезервно. Защото тя няма да ме подведе, тя ще ме изслуша докрай и няма да възрази за нищо. Няма да има значение в какво настроение е тя, защото винаги нейното настроение съвпада с моето. Тя никога не ме е предавала и няма и да го направи!…
Вашият коментар